География на България

    България е държава в Югоизточна Европа, граничеща на север с Румъния, на запад със Сърбия и Република Македония, на юг с Гърция и Турция, а на изток с Черно море. Река Дунав, от устието на река Тимок до Силистра, е естествената природна граница между Република България и Румъния. Територията на страната е 110 993 km², от които 261.4 км2 са крайгранични речни води и 101.3 км2 са крайгранични речни и морски острови. Към тази територия не се включва дванадесетмилната морска акватория.

Релефът на България е предимно планински, с равнини в северната и югоизточната част на страната и сравнително малка средна надморска височина (470 m), с голямо вертикално разчленение и наличие на пет височинни пояса (низинен, равнинно-хълмист, нископланински, среднопланински и високопланински), западно-източно простиране на едрите форми на релефа
 
В България преобладава умереноконтинентален климат (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от 0°C, хладна и по-често влажна пролет, топло и дъждовито лято, в началото на сезона и с горещо и сухо време, през останалата част със средни температури от 23°C и топла, слънчева и ветровита есен. Средната годишна температура е 10,5°C.
Решаващи фактори за образуването на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението ѝ на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина и предпазва южните части на България от преките нахлувания на студен въздух от север, то планините в Южна България предпазват вътрешността на страната от смекчаващите въздействия на Средиземно море
 
 
По водни ресурси сред Балканските държави, България се нарежда на последно място. Водите се делят на два вида - повърхностни и подземни
 
 
 
Най-дългата река на територията на България е река Дунав-470км (в българския си участък).Тя обаче,само пресича територията ни,като се явява и естествена граница със северната ни съседка - Румъния