История на България

Историята на България може да бъде условно разделена на четири основни периода: Древност, Средновековие, Османско владичество и Трета българска държава.
 
 
Поради географското си положение, територията на днешна България е сред най-рано заселените райони в Европа. През 3 хилядолетие пр.н.е. тя е заета от траките, индоевропейски народ, за който се предполага, че е дошъл на Балканите от североизток.
 
 
В средата на 4 век пр.н.е. траките са подчинени от Филип Македонски и Александър Македонски и са включени в Древна Македония, но в края на века възвръщат самостоятелността си.
 
В началото на 6-ти век, като част от варварските нашествия на Балканите, започнали да се заселват славяните, които през следващите столетия постепенно се смесили с живеещите по тези земи византийци, които били предимно потомци на живелите там в древността траки.
 
Прабългарите и славяните получават по-голямата част от територията между Стара планина и р. Дунав. С това се поставя началото на създаването на оформящата се българска народност. Различните учени дават различно тълкувание на договора с Византийците и някои определят договора с Византия от 681 г. като момент на създаване на съвременна България.
 
България първа от балканските страни е под османска власт от 1396 година. Покорени са всички български земи. Но българите не се примиряват с новата власт.
 
 
Османското владичество унищожава система от административни, правни, фискални, военни, културни и други институции. Унищожена е църковната йерархия, държавата и българския елит, които са главната опора на народността. Интелигенцията е изтребена, разпиляна и обезродена, поради което обществото остава без организатори и водачи. Силно е намален демографския потенциал - част от българите са избити, много от тях са принудени да се изселят. Чрез различни форми на антиосмански съпротиви българското общество притъпява експлоатацията, поддържа жива историческата памет и държи будно българското самосъзнание.
 
 
Възраждането по нашите земи започва доста по-късно, в сравнение със Западна Европа, тъй като България (а и изобщо Балканският полуостров) са под турска власт. Според повечето изследователи за начало на Възраждането е установено написването на "История славянобългарска" от Паисий Хилендарски през 1762 година. За негов край се приема годината 1878, когато, със Санстефанския мирен договор, България става свободна държава.

Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато в Сан Стефано е сложен край на Руско-турската война.